Григорий Корин Я столько твоим дорогам трубил По т

Красимир Георгиев
„Я СТОЛЬКО ТВОИМ ДОРОГАМ ТРУБИЛ...”
Григорий Александрович Корин (1926-2010 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПО ТВОИТЕ ПЪТИЩА ТЪЙ АЗ ТРЪБИХ

По твоите пътища тъй аз тръбих
и тъй словословия ти съчиних,
тъй много мастило и сълзи смених
и себе си тъй сред годината скрих,
че нямам местенце в гробовния здрач
и няма за книжните върхи илач,
и нямам сълзи, да изплача тоз плач,
и няма тръба, да съм твоя тръбач.


Ударения
ПО ТВОИТЕ ПЪТИЩА ТЪЙ АЗ ТРЪБИХ

По тво́ите пъ́тишта тъ́й аз тръби́х
и тъ́й словосло́вия ти съчини́х,
тъй мно́го масти́ло и съ́лзи смени́х
и се́бе си тъ́й сред годи́ната скри́х,
че ня́мам месте́нце в гробо́вния здра́ч
и ня́ма за кни́жните въ́рхи ила́ч,
и ня́мам сълзи́, да изпла́ча тоз пла́ч,
и ня́ма тръба́, да съм тво́я тръба́ч.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Григорий Корин
Я СТОЛЬКО ТВОИМ ДОРОГАМ ТРУБИЛ...

Я столько твоим дорогам трубил,
И столько тебе славословий сложил,
И столько потратил слез и чернил,
И столько себя в этот год хоронил, –
Что больше мне негде себя схоронить
И негде бумажные горы хранить,
И слез больше нету, чтоб слезы пролить,
И нету трубы, чтоб тебе протрубить.




---------------
Руският поет и преводач Григорий Корин (Годель Шабеевич Коренберг/ Григорий Александрович Корин) е роден на 15 март 1926 г. в гр. Радомисл, Житомирска област на Украйна. По време на Великата отечествена война участва в боевете за освобождението на Одеса и Кьонигсберг, а след войната работи във в. „Мингечаурский строитель” и в. „Бакинский рабочий”. Завършва Бакинския педагогически институт (1952 г.). Първите му публикации са от 1956 г. След 1961 г. работи като литератор и преводач в Москва. Превежда поезия от езици на народите на СССР. Член е на Съюза на писателите на СССР (1963 г.). Автор е на стихосбирките „Люди мои, люди” (1962 г.), „Противостояние” (1966 г.), „Смена ритма” (1970 г.), „Прямой переулок” (1974 г.), „Автопортреты” (1976 г.), „Брат” (1981 г.), „Повесть о моей Музе” (1981 г.), „Соль” (1986 г.), „Последняя треть” (1990 г.), „Город Бога” (в два тома, 1992 г.), „Я связан с ветром” (1995 г.), „Так и бывает это” (2000 г.), „Муза и автопортрет” (2005 г.), на книгите с преводна поезия „Джусуев С. Горные зори” (1972 г.), „Салимов Б. Лейся, солнце” (1976 г.), „Котамадзе Д. Объятие” (1978 г.) и др. Умира на 5 юни 2010 г. в гр. Химки, Московска област.